"Замъка на Александър" или "Вранокастро". Замъкът е бил построен, за да предпазва златните мини, работещи в областта, и които подпомогнали за изпълнението на похода на Александър Велики. Тъй като депозитеот благородни метали са били изчерпани, крепостта е била изоставена. Традицията е запазила името "Замъкът на Александър", който в началото на 18 век става име и на Палеохори, което име от разказвания на хората се споменава като "селото на Александър". Следва римското владичество и замъкът, според частична информация, понякога се използва като аванпост. По времето на византийския период,нападенията на славяните на Балканите създават необходимостта от крепости в района да заработят отново. През 1185 година византийският генерал Алекис Вранас, възстановява замъка, укрепва го и го изпълва с войници. Този път ролята му е да следи и контролира преминаването , създадено между планинския масив Пангео и езерото Прасиада, което изпълвало равнината на Филипон.Тогава станало и преименуването на "Замъка на Александър" във "Вранокастро". (Източник: Културно дружество Палеохориу Кавалас, Арис Мендзис).