завоеватели не желаели изграждането на куполни джамии, за да не приличат на менеретата, които били с купол. Външно изглеждала като склад, за да не се предизвика турците, тъй като Доксато било поробено от тях. Прозорците били изградени високо, за да не може да се вижда вътре. Заместила старата енорийска джамии, която също била посветена на Свети Атанасий и се намирала на мястото на днешното гробище. Местният фолклор споменава фразата на старите жители на Доксато,която казва: "Накрая при св.Атанасий ще отидем". Шеговито казват, че с погребалното шествие ще отидат там,където се намирала джамиита(в гробищата) на това място. Входът на джамиита бил изграден перистилно под издадената плоча, която съществува и днес в западната част на джамиита и представлява терасата. По-късно била построена шина, за да се увеличи пространството в джамиита и така се промени и входът, който съществува днес.Този вход се отварял само в неделите.Вътрешността има три крила и таванско женско помещение. В горната част стилът е коринтски.Покривът е дървен и има агиография на Пандократора. Подът е мраморен и в средата му имало двуглав орел, който сега едва личи. Ръчно изработеният иконостас с изключителна красота и майсторство, се държи и той на дървени колони(оригинални), върху които няма нито слой,поради липса на финанси. По същата причина и горната част на храма не е дърворезба (дело на Епирски майсори). Украсено е с икони от 1870г и са дарения от тогаващните семейства на Доксато иХористи. Съответства на старата джамии на метрополията Икосифинитса и Хористи. Също ръчна дърворезба е олтарът, тронът,амвонът и поставката на иконата. Исторически извори сочат,че кандилата(свещнищи) са австрийско производство и произход. В двора имало балдахинов подиум за извършване празници. В задната част на храма се помещавали по онова време едно девическо училище и едно за момчета. Камбанарията построена през 1893 г. е мраморна , на нея имало часовник, който бил разрушен от природни бедствия. Тя е една от най-хубавите в района и е истинско произведение на изкуството. На четвъртия етаж са разположени двете камбани. Що се отнася до височината на камбанарията имало възраженията от страна на османските завоеватели. Основната причина била, че турците не искали православната камбанария да надвиши османското минаре, което се намирало на мястото, където днес се издига Община Доксато. Решението, което се дало било да бъде на една и съща височина. Жителите на Доксато дори решили да повдигнат застроената площ около храма, за да може да се издигне по-високо камбанарията.През 1913г храмът претърпял незначителни щети от пожара. Това била и годината на промяна на входа от западната в югозападната страна, както е и днес. С министерско постановление джамиита е обявена за <<защитен паметник >>. С годините джамиита става важен център на местните жители, за извършването на различни Тайнства, и така се създала необходимостта от реставрация. С реставрацията на джамиита се ангажирал свещеникът г-н Ангелос Йоанис с църковното настоятелство от периода 1997 - 2005. Реставрацията започна от керемидовия покрив и след това към вътрешността на храма. Стените се боядисаха и оцветиха, откри се и реставрира оригиналния цвят на иконостаса (зеленият цвят около иконите) от 1870г., почисти се камбанарията и се откриха под плочата(от първата разкопка) ъглови камани(плочи) в западната част, които са били цементирани в миналото. Усърдието на свещеника през този период, от когото научаваме и за това дело, го насърчи да събере предмети, както сребърни свещници и кристални полилеи които се намирали или в гробищата на Доксато или в склада на джамиита от онова време (1870г). В рамките на възстановяването, всички тези предмети били внимателно запазени и поставени обратно в първоначалното им място, където посетителят може да види днес. Конкретната джамии днес е отворена и се провеждат Св.Литургии на малки празници, в съботите и някои недели, главно преа зимата, както разбира се, се провеждат и бдения в нея.

Организатор: Св. Митрополия Драма. 

Тел: +302521032362