Джамиси, една от дванадесетте джамии, които са съществували в града през 1667г. Но идентифицирането на сградата с Ak Мехмет ага Джамиси е неправилно, тъй като става дума за <<Арап джамии>>едно име, което срещаме в докладите на групи от екологичното образование на Трето и Второ основно училище в Драма. Наименованието Арап джамии, потвърждава и бившият собственик на сградата,Христос Калогиру. На този етап следва да се отбележи, че тази джамии също се е наричала и канли-капи(kanli-kapi), т.е.кървавата джамии, тъй като тук турците са извършвали обичая на обрязването. Арап джамии е построена през годините 1850 - 1875 по времето на Аптулазиз и била една от двадесет и деветте джамии от края на османското владичество. Според турският историк Eyverdi, Арап джамии се е намирала в махалата Дервиш Бали, срещу сградите на турската администрация. джамиита е била собственост на "Уакъф", т.е. принадлежала към свещенните имоти на мюсюлманската собственост. Съобщава се, че в началото на 20 век, когато Арап джамии престанала да функционира като място за поклонение,била използвана като хамам(парна баня). Въпреки това, в сградата не са открити нито чешми, нито подходящи помещения, които да потвърждават функцията на хамам. През 1922г се продаде на частници и започнало да функционира като училище по танци. По време на българската окупация, джамиита била ограбена от завоевателите. След освобождаването на Драма, в джамиита се помещава музикалната школа на града. С течение на годините, Арап джамии се превърна в магазин с различни собственици.Последният собственик е строителният инженер г-н Христос Калогиру. Арап джамии, заради своята архитектурна необичайност, се определи през 1977г като исторически паметник. Настойник по защитата е отдел 12-та Византийска археология. През 2001г Арап джамии се прие от компетентността на община Драма и се трансформира в културен център. Арап джамии принадлежи към еднотрулния тип с изпъкнал балкон. Архитектурната му форма го подрежда към третия период на Османската архитектура (1730-1876). Става дума за каменна сграда с правоъгълна форма и осемстранен купол. Куполът на сградата е покрита с керемиди византийски тип. В главната предната част на джамиита се намира галерията(стоа), мястото на последното събиране. Тази галерия е била портик(навес) на джамиита, и второ е функционирала и като място, където са могли да се молят новодошлите и тези, които не са могли да се поберат в джамиита, когато се е пълнела. Една двойна врата ни въвежда във вътрешността на джамиита. В главната сграда се намира балконното място, който ни води към минарето. Вътрешна вита стълба - изградена от камък и тухла - води към балкона на минарето. От минарето, мюезина призовава вярващите към групова молитва. На стената от югоизточната страна на джамиита има една празна ниша, така наречената михрам, която е обърната и "гледа "към Мека. В михраба застана имама и от там координирал молитвата на вярващите. Що се отнася до вътрешната украса на джамиита, тя се състои главно от стенописи, които срещаме по вътрешните стени, както и от външната страна на входа. Днес не са запазени всички стенописи, тъй като много от тях са напълно унищожени или са се влошили.