спускат от подножието на планината Исмарос към зелените хълмове и Беломорска Тракия. Маронея днес си остава голямо село, в което си заслужава да откриете белезите,които свидетелстват за годините на разцвет, тогава, когато жителите на града били чудесни търговци и банкери в различни центрове на елинизма, в Одеса, Триест, Александрия, Константинопол и изпратили много богатство в родината си. Този разцвет продължил до края на османското владичество. Селото е създадено вероятно през 16-ти век, малко по на север от мястото, където се намирал древият, славен и велик град Марония и разбира се, далеч от морето и нападателите по онова време. Изкачете се по уличките над площада с големия дъб, за да видите няколко чудесни примери за градска архитектура, от които се отличават именията Таваниотис, Хатзиалексис, Пандревменос, Каравас. Добър пример от ярките години е училището, изградено през 1908 година, дарение от братята Фацеас, които били заможни маронити, живеещи в Египет. Марония днес има население около 500 постоянни жители. Той е построен в подножието на планината Исмарос на 200 м надморска височина, с изглед към Беломорска Тракия, Тасос и Самотраки. На традиционния гръцки площад в селото с дъба ще намерите таверни с агне на шиш, а малко по-надолу е женската кооперация, която произвежда широка гама от местни продукти с изключително качество, известени в цяла Гърция.