стратегическа позиция. Оттук минавала Егнатия одос и за военно-икономически причини, градът бил укрепен със стена, построена с камъни и силен хоросан. Имал общо шестнадесет кули, от които дванадесетте са били правоъгълни и четирите кръгли в ъглите. Височината достига 9,60 метра. Крепостта е имала два основни входа от югозападната и от югоизточната страна, а също така е имала и два по-малки входа. С течение на вековете и с унищожаването на съседните селища, благодарение на защитата, която крепостта предлагана, става главно място, което привлича хората от региона. Стената остава непроменена до 1363 година. Турците, по време на инвазията, унищожават една част от замъка и построяват с камъните и джамии. Разрушителният процес продължава от българите, които през 1910 г. разрушават кулите и една голяма част от стената, която била останала. Днес той продължава да бъде пренебрегван паметник, спомен от славното минало на града.
Служба: 15 отдел Византийски антики. Тел: +30 25310 35870