останките на една кула наречена «Буру Кале». Наименованието Анастасиуполис, се среща за първи път при Прокопий и изглежда как го е дал Анастасий I (491-518), който основал града през 495 година сл.Хр., и възнамерявал да засели в него чуждото племе Исаврон и да замени мястото за почивака на Егнатия одос(магистралата) между Топиро и Максимиануполис. Анастасиуполис продължила да бъде важен град - спирка на Егнатия одос и важно пристанище на Егейско море през византийската епоха.През 562 година Анастасиуполис бе завладян от хуните. От 7-ми до 12-ти век, градът се споменава като епископия към метрополис Трайануполис, който представлявал църковната провинция Родопи. През 1205/6 година градът е разрушен от българския цар Йоанидзи, и в края на 13-ти и началото на 14-ти век е преминала от епископство в епархия при Андроник II Палеолог (1282-1328).Метрополаът бил независим до средата на 16-ти век, когато поради малкия брой население се присъединилс патриаршеския екзарх на Ксанти и бе обединена Екзархия Ксанти и Перитеорио, който функционира като метрополис и до днес.Руините, които са запазени в Анастасиуполис - Перитеорио са впечатляващи. От града, който се намирал до Егнатия одос, сеа запазени стените на града в почти целия периметър. Имат формата на неправилен трапец с най-дългата успоредна страна към юг имат кръгли и квадратни кули ( по четири в северната и южна страна, две в западната и една в източната страна). От голямо значение за града е и акведукта, построен по време на царуването на император Юстиниан I (527-565). Археологическият обект е достъпен от селото Амаксадес, но е посещаем.

Служба: 15 отдел Византийски антики. Тел: +3025310 35870