дължина от около 1800 метра.,която редовно се подкрепя с кръгли и правоъгълни кули, двадесет и четири на брой, които датират от предхристиянски до османските години. Най-известна и впечатляваща е кулата на Василопула (принцеса), в югоизточния ъгъл на укрепения хълм, който взема името си от легендата, че дъщерята на губернатора на града пада от укрепленията и се самоубива. Много характерна е плочата, която е запазена с гравиран монограм, вероятно на протостратора Михаил Глава Тархиниоти. Има няколко големи и малки външни порти по стените като най-главни са Сарайопортес, Неропортес или Калепортес и Входовете(портала) при Моста в югозападната част на укрепленията близо река Еритропотамос. Близо до Неропортес(водни порти) и северно от Калето, в подножието на западния склон се намира Пендазоно, кръгла кула с една права страна вътрешността на която била използвана като резервоар,осигурявайки доставката на вода до замъка и укрепвайки защитата му. В подножието на хълма, във вътрешността на скалата, има пещера (издълбани кухини), които служат като резервоари за съхранение и вода в мазетата на къщите, като не се изключва и религиозна употреба на някои от тях.
Служба: 15-и отдел Византийски антики. Тел: +30 25310 35870